щяла съм да поналютя

Речник на българския език

1. щяла съм да поналютя — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

щяла съм да поналютя е производна форма на поналютя (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).