щяла съм да помътя

Речник на българския език

1. щяла съм да помътя — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

щяла съм да помътя е производна форма на помътя (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).