щяла съм да помомея

Речник на българския език

1. щяла съм да помомея — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

щяла съм да помомея е производна форма на помомея (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).