щяла съм да полюлея

Речник на българския език

1. щяла съм да полюлея — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

щяла съм да полюлея е производна форма на полюлея (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).