щяла съм да омотая

Речник на българския език

1. щяла съм да омотая — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

щяла съм да омотая е производна форма на омотая (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).