щяла съм да наполея

Речник на българския език

1. щяла съм да наполея — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

щяла съм да наполея е производна форма на наполея (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).

2. щяла съм да наполея — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

щяла съм да наполея е производна форма на наполея (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).