щяла съм да навея

Речник на българския език

1. щяла съм да навея — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

щяла съм да навея е производна форма на навея (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).

2. щяла съм да навея — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

щяла съм да навея е производна форма на навея (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).

3. щяла съм да навея — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

щяла съм да навея е производна форма на навея (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).