щяла съм да люлея

Речник на българския език

1. щяла съм да люлея — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

щяла съм да люлея е производна форма на люлея (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).