щяла съм да лицемеря

Речник на българския език

1. щяла съм да лицемеря — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

щяла съм да лицемеря е производна форма на лицемеря (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).