щяла съм да кумя

Речник на българския език

1. щяла съм да кумя — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

щяла съм да кумя е производна форма на кумя (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).