щяла съм да изтлея

Речник на българския език

1. щяла съм да изтлея — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

щяла съм да изтлея е производна форма на изтлея (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).

2. щяла съм да изтлея — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

щяла съм да изтлея е производна форма на изтлея (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).