щяла съм да измъча

Речник на българския език

1. щяла съм да измъча — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

щяла съм да измъча е производна форма на измъча (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).