щяла съм да излющя

Речник на българския език

1. щяла съм да излющя — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

щяла съм да излющя е производна форма на излющя (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).