щяла съм да изгоря

Речник на българския език

1. щяла съм да изгоря — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

щяла съм да изгоря е производна форма на изгоря (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).

2. щяла съм да изгоря — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

щяла съм да изгоря е производна форма на изгоря (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).