щяла съм да извея

Речник на българския език

1. щяла съм да извея — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

щяла съм да извея е производна форма на извея (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).

2. щяла съм да извея — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

щяла съм да извея е производна форма на извея (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).

3. щяла съм да извея — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

щяла съм да извея е производна форма на извея (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).