щяла съм да избуявам

Речник на българския език

1. щяла съм да избуявам — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

щяла съм да избуявам е производна форма на избуявам (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).