щяла съм да избучавам

Речник на българския език

1. щяла съм да избучавам — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

щяла съм да избучавам е производна форма на избучавам (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).