щяла съм да избримча

Речник на българския език

1. щяла съм да избримча — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

щяла съм да избримча е производна форма на избримча (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).