щяла съм да изблея

Речник на българския език

1. щяла съм да изблея — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

щяла съм да изблея е производна форма на изблея (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).