щяла съм да заплюя

Речник на българския език

1. щяла съм да заплюя — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

щяла съм да заплюя е производна форма на заплюя (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).