щяла съм да залютея

Речник на българския език

1. щяла съм да залютея — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

щяла съм да залютея е производна форма на залютея (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).