щяла съм да залюлея

Речник на българския език

1. щяла съм да залюлея — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

щяла съм да залюлея е производна форма на залюлея (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).