щяла съм да довея

Речник на българския език

1. щяла съм да довея — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

щяла съм да довея е производна форма на довея (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).

2. щяла съм да довея — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

щяла съм да довея е производна форма на довея (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).