щяла съм да димя

Речник на българския език

1. щяла съм да димя — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

щяла съм да димя е производна форма на димя (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).