щяла съм да врещя

Речник на българския език

1. щяла съм да врещя — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

щяла съм да врещя е производна форма на врещя (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).