щяла съм да буня

Речник на българския език

1. щяла съм да буня — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

щяла съм да буня е производна форма на буня (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).