щяла съм да безпокоя

Речник на българския език

1. щяла съм да безпокоя — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

щяла съм да безпокоя е производна форма на безпокоя (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).