щяла си да поналютиш

Речник на българския език

1. щяла си да поналютиш — преизк. накл., бъд. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

щяла си да поналютиш е производна форма на поналютя (преизк. накл., бъд. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).