щяла е да умопобърка

Речник на българския език

1. щяла е да умопобърка — преизк. накл., бъд. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

щяла е да умопобърка е производна форма на умопобъркам (преизк. накл., бъд. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).