щяла е да поналюти

Речник на българския език

1. щяла е да поналюти — преизк. накл., бъд. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

щяла е да поналюти е производна форма на поналютя (преизк. накл., бъд. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).