щяла е да понабута

Речник на българския език

1. щяла е да понабута — преизк. накл., бъд. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

щяла е да понабута е производна форма на понабутам (преизк. накл., бъд. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).