щяла е да е похулила

Речник на българския език

1. щяла е да е похулила — преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

щяла е да е похулила е производна форма на похуля (преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).