щяла е да е погуляла

Речник на българския език

1. щяла е да е погуляла — преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

щяла е да е погуляла е производна форма на погуляя (преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).