щяла е да е ошмулила

Речник на българския език

1. щяла е да е ошмулила — преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

щяла е да е ошмулила е производна форма на ошмуля (преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).