щяла е да е наполяла

Речник на българския език

1. щяла е да е наполяла — преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

щяла е да е наполяла е производна форма на наполея (преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. щяла е да е наполяла — преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

щяла е да е наполяла е производна форма на наполея (преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).