щяла е да е лъхтяла

Речник на българския език

1. щяла е да е лъхтяла — преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

щяла е да е лъхтяла е производна форма на лъхтя (преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).