щяла е да е изпръхтяла

Речник на българския език

1. щяла е да е изпръхтяла — преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

щяла е да е изпръхтяла е производна форма на изпръхтя (преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).