щяла е да е изпожилила

Речник на българския език

1. щяла е да е изпожилила — преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

щяла е да е изпожилила е производна форма на изпожиля (преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).