щяла е да е извехтяла

Речник на българския език

1. щяла е да е извехтяла — преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

щяла е да е извехтяла е производна форма на извехтея (преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. щяла е да е извехтяла — преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

щяла е да е извехтяла е производна форма на извехтя (преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).