щяла е да е доброила

Речник на българския език

1. щяла е да е доброила — преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

щяла е да е доброила е производна форма на доброя (преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).