щяла да полюлее

Речник на българския език

1. щяла да полюлее — преизк. накл., бъд. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

щяла да полюлее е производна форма на полюлея (преизк. накл., бъд. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).