щяла да наполее

Речник на българския език

1. щяла да наполее — преизк. накл., бъд. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

щяла да наполее е производна форма на наполея (преизк. накл., бъд. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. щяла да наполее — преизк. накл., бъд. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

щяла да наполее е производна форма на наполея (преизк. накл., бъд. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).