щяла да е полюляла

Речник на българския език

1. щяла да е полюляла — преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

щяла да е полюляла е производна форма на полюлея (преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).