щърбяха

Речник на българския език

1. щърбяха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

щърбяха е производна форма на щърбя (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).

2. щърбяха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

щърбяха е производна форма на щърбея (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).