щърбяло

Речник на българския език

1. щърбяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

щърбяло е производна форма на щърбя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. щърбяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

щърбяло е производна форма на щърбя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).

3. щърбяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

щърбяло е производна форма на щърбея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

4. щърбяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

щърбяло е производна форма на щърбея (мин. деят. св. прич. ср. р.).