щърбяла

Речник на българския език

1. щърбяла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

щърбяла е производна форма на щърбя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. щърбяла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

щърбяла е производна форма на щърбя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).

3. щърбяла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

щърбяла е производна форма на щърбея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

4. щърбяла — мин. деят. св. прич. ж. р.

щърбяла е производна форма на щърбея (мин. деят. св. прич. ж. р.).