щърбял

Речник на българския език

1. щърбял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

щърбял е производна форма на щърбя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. щърбял — мин. деят. несв. прич. м. р.

щърбял е производна форма на щърбя (мин. деят. несв. прич. м. р.).

3. щърбял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

щърбял е производна форма на щърбея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

4. щърбял — мин. деят. св. прич. м. р.

щърбял е производна форма на щърбея (мин. деят. св. прич. м. р.).