щърбили

Речник на българския език

1. щърбили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

щърбили е производна форма на щърбя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. щърбили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

щърбили е производна форма на щърбя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).