щърбила

Речник на българския език

1. щърбила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

щърбила е производна форма на щърбя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. щърбила — мин. деят. св. прич. ж. р.

щърбила е производна форма на щърбя (мин. деят. св. прич. ж. р.).