щърбил

Речник на българския език

1. щърбил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

щърбил е производна форма на щърбя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. щърбил — мин. деят. св. прич. м. р.

щърбил е производна форма на щърбя (мин. деят. св. прич. м. р.).